Радан Кънев за бюджета: Проблемът му не е в обема на инвестициите, а в насоката на инвестиране
Проблемът на бюджета за 2022 година не е в размера на вложенията, както някои подлагат на критика, а в насоката на вложение. Това разяснява евродепутатът Радан Кънев.
Ето какъв разбор направи той на бюджета:
Народното събрание стартира работа по Бюджет `2022 и тригодишната бюджетна рамка.
Боя се, че дебатът е ориентиран неверно към размера на бюджета, а не към посоката на вложенията.
Срещу рецензиите, че бюджетът е прекомерно разхитителен, министър Assen Vassilev опълчи тезата, че обществото ни се нуждае от по-смели вложения " в хора и машини ", т.е. в технологиите и човешкия запас. Принципно, тезата му е мъчно оспорима, изключително в интервал, в който обществените разноски се усилват освен у нас, само че и в целия Европейски Съюз, в Северна Америка и в Източна Азия.
Проблемът не е в размера на обществените вложения. Той е в насоката на вложение. Необходимо е доста по-голяма част от средствата (и национални, и европейски) да бъде ориентирана към изпреварващо развиване на зелени и нови технологии в енергетика, тежка и лека промишленост. А вложенията " в хора " да бъдат извънредно в обучение и образование за работа с технологиите на бъдещето, от начално до висше обучение и изключително - професионално образование на през днешния ден дейните хора, с акцент към механически и инженерни фрагменти.
Само по този начин ще се реализира задачата за всяко евро обществени средства да има сред 2 и 10 евро частни вложения.
Конкретни образци:
- Има капиталови поръчки за милиарди във ВЕИ. И то без гаратирани контракти за изкупуване и без награди - чисто пазарно. Няма обаче нито задоволително планове, нито задоволително инженерна работна ръка за системи за предпазване - акумулатори, водородни съоръжения и други Няма и вложения в " умни " разпределителни мрежи. А без системи за предпазване и мъдро систематизиране, реализирането на тези ВЕИ планове не е допустимо, нито рентабилно.
- България в никакъв случай не влезе като производител на пазара на мотори с вътрешно горене. В момента пазарът на Европейски Съюз интензивно се насочва към електрически автомобили за персонален транспорт и създава разнообразни разновидности на нискоемисионни коли за тежкотоварен транспорт - от електричество през полутечен газ, възобновими горива, синтетични горива, водородни кафези. Всичко това са отворени ниши, в които от опашкар в производството на коли можем да се превърнем в (поне локален) водач. Имаме обичаи в на практика всяка значима сфера - електродвигатели, химическа индустрия, електроника. Нямаме обаче инфраструктура за електрически автомобили, нямаме и към този момент упоменатата мощна и съвременна електроразпределителна мрежа.
И Кирил Петков, и Асен Василев неколкократно - и доста вярно - подчертаха, че бюджетът би трябвало да обслужва съответна държавна политика за развиване, рационализация, превъзмогване на изоставането в Брутният вътрешен продукт и приходите. Представеният бюджет обаче не дава отговор задоволително на тази цел, Националният проект за възобновяване и резистентност - също.
Това са посоките, в които " Демократична България ", като част от ръководството и представител на модерното център-дясно пространство, би трябвало да насочи напъните си. Да подсигурява, че разточителният бюджет фактически се разходва за умни вложения и икономическо развиване, а не за популистко харчене.
Ето какъв разбор направи той на бюджета:
Народното събрание стартира работа по Бюджет `2022 и тригодишната бюджетна рамка.
Боя се, че дебатът е ориентиран неверно към размера на бюджета, а не към посоката на вложенията.
Срещу рецензиите, че бюджетът е прекомерно разхитителен, министър Assen Vassilev опълчи тезата, че обществото ни се нуждае от по-смели вложения " в хора и машини ", т.е. в технологиите и човешкия запас. Принципно, тезата му е мъчно оспорима, изключително в интервал, в който обществените разноски се усилват освен у нас, само че и в целия Европейски Съюз, в Северна Америка и в Източна Азия.
Проблемът не е в размера на обществените вложения. Той е в насоката на вложение. Необходимо е доста по-голяма част от средствата (и национални, и европейски) да бъде ориентирана към изпреварващо развиване на зелени и нови технологии в енергетика, тежка и лека промишленост. А вложенията " в хора " да бъдат извънредно в обучение и образование за работа с технологиите на бъдещето, от начално до висше обучение и изключително - професионално образование на през днешния ден дейните хора, с акцент към механически и инженерни фрагменти.
Само по този начин ще се реализира задачата за всяко евро обществени средства да има сред 2 и 10 евро частни вложения.
Конкретни образци:
- Има капиталови поръчки за милиарди във ВЕИ. И то без гаратирани контракти за изкупуване и без награди - чисто пазарно. Няма обаче нито задоволително планове, нито задоволително инженерна работна ръка за системи за предпазване - акумулатори, водородни съоръжения и други Няма и вложения в " умни " разпределителни мрежи. А без системи за предпазване и мъдро систематизиране, реализирането на тези ВЕИ планове не е допустимо, нито рентабилно.
- България в никакъв случай не влезе като производител на пазара на мотори с вътрешно горене. В момента пазарът на Европейски Съюз интензивно се насочва към електрически автомобили за персонален транспорт и създава разнообразни разновидности на нискоемисионни коли за тежкотоварен транспорт - от електричество през полутечен газ, възобновими горива, синтетични горива, водородни кафези. Всичко това са отворени ниши, в които от опашкар в производството на коли можем да се превърнем в (поне локален) водач. Имаме обичаи в на практика всяка значима сфера - електродвигатели, химическа индустрия, електроника. Нямаме обаче инфраструктура за електрически автомобили, нямаме и към този момент упоменатата мощна и съвременна електроразпределителна мрежа.
И Кирил Петков, и Асен Василев неколкократно - и доста вярно - подчертаха, че бюджетът би трябвало да обслужва съответна държавна политика за развиване, рационализация, превъзмогване на изоставането в Брутният вътрешен продукт и приходите. Представеният бюджет обаче не дава отговор задоволително на тази цел, Националният проект за възобновяване и резистентност - също.
Това са посоките, в които " Демократична България ", като част от ръководството и представител на модерното център-дясно пространство, би трябвало да насочи напъните си. Да подсигурява, че разточителният бюджет фактически се разходва за умни вложения и икономическо развиване, а не за популистко харчене.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ